изложба ОБЩО МЯСТО || Нощ/Пловдив 2019

куратор: Владия Михайлова

участват: Дор Гез, Нилбар Гюреш, Зуза Голинска, Даниела Костова, Селма Селман, Калин Серапионов, Катержина Шеда, Камен Стоянов, Саори Хала, Вера Хаджийска, Антон Цанев

Тази година основната кураторска програма на НОЩ/Пловдив 2019, подготвена от Владия Михайлова, бе фокусирана върху Стария Град и се опита да покаже един друг възможен образ и атмосфера на мястото. Включените в нея проекти се представиха от Източната порта до Данчовата къща, Синята Къща и Къща Стамболян, приканвайки зрителят да влезе сякаш през „задния” вход, слабо познат на туристите и дори на гостите на града. Макар и не много голямо това пространство е заредено с история от древността, до възрожденска и модерна България. Без да търсят непременно директна връзка с миналото различните проекти и произведеня, показани в програмата, поставиха през погледа на съвременността проблеми и теми, които са част от паметта на самото място: за общностите, за другите (чуждите), за практиките, които свързват хората, за свободата на избор и т.н. Какво значи общността за нас днес? Как се променя днес тя, кои са старите и кои новите общности, какъв е смисълът от тях; какви са и възможностите, които общността дава на индивидуалния човек да постигне (свободно) своето място и себеопределяне сред другите. Една част от работите в изложбата се занимават с политиките на паметта и идентичността, други – с провалените проекти за универсални ценности, трети се фокусират върху индивида, неговите права на избор и взаимоотношенията му с другите, или пък се занимават с изследване на различни културни пластове във времето и как те формират определена цялост, която понякога безвъпросно приемаме за очевидна.

Данчова къща:

По ироничен начин Калин Серапионов, с In Addition, 2008, показва клишетата, в които са се превърнали всеобщите послания и надежди за мир, индивидуално щастие, богатство и добър живот. Даниела Костова представя The Higher Ground, 2018, с която създава странна метафора за девалвацията на ценностите и семейството, както и за залеза на Америкакато световна сила, носител на бъдеще и на универсални послания засвобода, равенство и демокрация.

Нилбар Гюреш с творбите си Elsewhere’s Palm Trees, 2012-2018 / Идентичност, 2013 / Бягство, 2011-2018 и Селма Селман с Viva La Vida, 2016 обръщат внимание върху правото на самоопределяне на индивида, желанието му да се „излюпи” от пашкула на семейството и рода или пък буквално да се откупи, основавайки свой собствен свят и правила. Силната женственост е основа за изграждане на нови пространства, за емпатия и полагане на начала. В работите на двете художнички тя е политически жест и послание.

В поетичната и искрена история на Самира пък във видеотворбата Сабир, 2011 на Дор Гез, разказана донякъде на арабски, донякъде на иврит, проникват„големите” събития на войната, напускането на християнските семейства и разпадането на уюта на дома и общността.

Катержина Шеда* успява да даде друга възможност на мисленето заобщност, такава, която събира хората, помагайки им да преодолеят отчуждението, да се срещнат и се видят едни други. Работата й От кол и от въже, 2007 за квартала „Лишен” в чешкия град Бърно показва как художникът може да бъде медиатор на обществени процеси, които сплотяват хората и ги провокират да общуват едни с други. Авторката участва и с още едно произведение под заглавието Ела със себе си, специално създадено за Пловдив и НОЩта, в което работи със семейни фотографии на различни пловдивски семейства. Независимо от социалния им статус и особености, те са показани равнопоставено, като средата им на живот става част от самата изложба.

Своеобразен отговор на въпроса как можем да си представим„общото място” дават скулптурите Нови инструменти, 2019 на Зуза Голинска*, които представляват абстрактни „изследвания” на съвременното публично (общо) пространствона градовете, видяно от погледа на птица или дрон. В тях присъства идеята за заедност чрез форми, които едновременно се балансират, но остават разделени една от друга.

В двора на Данчова къща документално-есеистичният филм НЕ-ВИДИМО на Камен Стоянов показа не само един необикновен поглед върху града, но също така и постави въпроса за това какво може да възникне иззад видимото и познатото.

Синята къща:

С творбата Конят няма притеснения японската артистка Саори Хала** безмълвно задава въпроса как вменяването на роли и зависимостта ни приковават на място в един свят, обусловен от силата, класата и принудата. Конете са използвани от древни времена като символ на сила и труд в човешкото общество. Дори и в България, която е под османско робство, съществува закон, забраняващ изграждането на църкви, по-високи от нивото на погледа на човек, яхнал кон. Социалните функции, изпълнявани от конете в миналото, сега са заменени от технологиите, но въпреки това конни статуи и картини от цял свят остават символи на могъществото на едновремешните герои. Въпреки че ние никога не знаем какво гледа самият кон с великолепните си красиви очи. Не само този идол е останал на този свят. Ние все още не можем да избягаме от това да откриваме мястото за нашата собствена идентичност и същевременно да мислим за социалната структура, свързана с него.

Къща Стамболян:

Вера Хаджийска се обръща към частично забулени събития от българската история с проектът С имена на цветя и изследва насилствената смяна на имената на българските мюсюлмани (от арабски/турски имена към славянски/български) в България през периода 1912 – 1989 г. в историческия контекст на османското владичество (1396-1878), следосвобожденска България, Балканските войни (1912-1913) и „Възродителния процес“(1984-1989). Тези събития са разгледани от семейна и лична гледна точка, изследвайки спомени на хора, пряко засегнати от преименуването, и техни наследници. Авторката се интересува как тези исторически събития са засегнали културната, религиозната и националната идентичност на мюсюлманските общности в България и тяхната колективна памет.

Източна порта:

Скулпторът Антон Цанев, създава специално за мястото и НОЩ/Пловдив Порта – скулптура, временна намеса в градската среда, която изследва портите като място на личностна и социална трансформация. Място на срещи и раздели. Източната порта на края на Стария град на Пловдив е построена през II в. по времето на император Адриан и е представлявала своеобразен филтър на града, изграден от огромен троен портал, съчетан с болница. Днес мястото е запазило този дух на граница и среща между различни светове. Инсталацията формира портал от три колони, имитиращи знакови елементи при конструкцията на порти – Ключов камък, Лястовича опашка и Цигански пирон.

*Проектите на Катержина Шеда и Зуза Голинска се осъществиха с подкрепата на Полския културен институт и Посолството на Чехия в България, Почетния консул на Чехия в Пловдив и Чешкия културен институт.

**Проектът на Саори Хала бе подкрепен от EU Japan Fest

Снимки: Лина Кривошиева, Ванеса Попова, Милена Ангас

www.night.bg
Facebook
Tweeter
youtube
Instagram

Вижте снимки тук
Вижте вестникът на кураторската изложба тук