КАПАНА – МЕЖДУ БЕРЛИН И ИСТАНБУЛ

Между 2009-та и 2010-та година от Веселина Сариева (Фондация Отворени Изкуства) и Якоб Рачек (културен мениджър на Фондация Роберт Бош в Пловдив, България) е разработен проект за Квартал Капана, Пловдив:

КАПАНА – МЕЖДУ БЕРЛИН И ИСТАНБУЛ
подзаглавие КАПАНА – КВАРТАЛЕН АРТ-МЕНИДЖМЪНТ

Идеята  е представена във форума “Between delay and transition – contemporary cultural practice in Bulgaria” FEINKOST Gallery, Берлин  на 13 януари 2010 година. Съставена е партньорска мрежа с организации в Берлин (Кройцберг) и Истанбул (Топхане).

За реализирането на проекта Фондация Отворени Изкуства кандидатства пред организациите: European Cultural Foundation Collaboration Grant  и  Фондация Америка за България, но проектите не получават финансиране и са замразени.



Тук може да намерите информация за общата идейната концепция:

КАПАНА – МЕЖДУ БЕРЛИН И ИСТАНБУЛ
подзаглавие КАПАНА – КВАРТАЛЕН АРТ-МЕНИДЖМЪНТ


ИДЕЙНА БАЗА

КАПАНА – МЕЖДУ БЕРЛИН И ИСТАНБУЛ поставя малкия мултикултурен квартал Капана (Пловдив, България) в контекста на квартали в други градове – Кройцберг (Берлин) и Топхане (Истанбул) като цели с креативни дейности да активизира неговия потенциал, да обживи неговите запуснати пространства.

Изборът на градовете с тяхната специфичност поставя проблемите на идентичността на Капана в ситуацията на европейска, пост-тоталитарна и запазила ориенталския си дух България.

Чрез едногодишни културни между-секторни дейности, проучвания и споделяне на опит на експерти, проектът изследва модели и демонстрира практики на урбанизъм, изкуство, активизъм, взаимствани от тези два европейски града.

Проектът КАПАНА цели да изследва специфичното урбанистично пространство като над-градско, над-национално, като мултикултурен мини-полис в контекста на подобни квартали в избраните градове. До началото на XX век Капана е търговското сърце на града и в него се е извършвала международна търговия. Това е допринесло особено много за икономическото и културното развитите на града. Днес в Капана има сгради от различни епохи, но му липсват живият дух и съвременната култура – той е автентичен, но пуст и беден търговски, през деня е населен с повече автомобили, отколкото хора.

Проектът не е свързан с градска политика и не изисква институционална отговорност, а търси вътрешна реакция на средата и гражданската инициативност и креативност.

Проектът цели чрез независими културни дейности да подскаже потенциалната нова идентичност, да провокира съзнание за градска култура и отговорност.


КОНТЕКСТ

След падането на комунизма и оформянето на нови структури и принципи на управление в Югоизточна Европа, политиките на управление на обществото чрез урбанизация и култура стават превилегия на частното поради икономическата власт, която то придобива покрай либерализацията на пазара. Това води до една хаотизация и неосъзнатост на процесите на населяване, обитаване, живеене, окултуряване.  Градовете стават изразители на частното – безразборно строителство, надграждане, рекламиране, липса на естетическа санкция. С влизането в Европейския съюз  принципите на структуриране стават наложени, но също донякъде неосъзнати от емперичния опит.

Проектът КАПАНА – МЕЖДУ БЕРЛИН И ИСТАНБУЛ работи именно с този проблем като индиректно, с дейности на място, поканва към съпреживяване на опита на културен урбанизъм на по-далечните модели на Берлин  и по-близките на Истанбул.

Същевременно проектът подчертава мултикултуралността на Пловдив – град, с присъствие на хилядолетна култура на траки, елини и римляни, в който днес съжителстват едни от най-големите популации на арменци, евреи, турци.  В социален и икономически контекст проектът развива новия имидж на Пловдив като град на културните индустрии и съвременно изкуство, давайки двата най-актуални модела днес – Истанбул и Берлин.



ДЕЙНОСТИ

-  Създаването на трайно културно пространство – център за културен диалог в Капана

-  Weekend Kapana Fest – ежегоднен културен фестивал

- Създаване на библиотека и книжарница за урбанистика и градска култура

-  Резидентни програми в Капана за артисти, урбанисти, архитекти от Берлин и Истанбул

-  Резидентна програма в Истанбул и Берлин за представители на културни индустрии от Капана

-  Конференция за Капана

-  Арт и урбанистични проекти в Капана

-  Печатни материали - “Карта на Капана”

Паралелни дейности по:

-  Превръщане на създадения културен имидж на Капана в основа на трайна Общинска политика

-  Базиране на национални културни policymakers в Капана

-  Инфраструктурни подобрения за Капана


Създаването на културен продукт, който взаимства чуждия опит и е създаден за и в Капана, ще стане с реализация на проектите по резидентни програми за артисти, урбанисти, архитекти от Берлин и Истанбул. Тези проекти ще имат изискване да работят с локални проблеми – урбанистични и социални като въвличат жителите на Капана.

Със създаването на библиотека с литература за урбанизъм, с провежденето целогодишни резентации и с провеждането на заключителна конференция ще се даде знание и научен опит.

Обмяната на опит между локални every day experts from Kapana с тези от Кройцберг и Топхане, ще се осъществи  с  резидентните програми, на които те ще бъдат изпратени за 1 месец. Тези еvery day experts могат да бъдат шивачи, обущари, бижутери, цветари и други.

Активизирането на гражданското градско съзнание ще дойде от провеждането на коференции и комуникация с експертите.


ЗАДАЧИ ПРЕД ПРОЕКТА

- да произведе културни модели
- да даде знание
- да даде нова идентичност
- да провокира съзнание и отговорност в обществеността
- да задвижи локалните културни индустрии
- да свърже местната переспектива с европейската
- да създаде условия за ново колабориране и партньорства на локалните организации, артисти, урбанисти, община
- да провокира създаването на съпътстващи събития на проекти за и в Капана
- да даде знание за специфичния български контекст


Проектът КАПАНА – МЕЖДУ БЕРЛИН И ИСТАНБУЛ разгръща обществена и изследователска дейност, които поотделно и заедно таргетират специалистите и широката общественост. С конференцията, изследователската част, библитеката се лобират: урбанисти, артисти, артистични организации, студенти и преподаватели, местна власт – областна и общинска управа. С артистичните дейности на резидентите, уикенд феста, резиденциите на every day local people се привличат жителите на Капана, млада публика, широка общественост от Пловдив и страната.

Задача на проекта e маркиране на нов атрактивен културен модел за Европа и нейната карта – Капана и дефиниране на моделите на културните политики в Истанбул и Берлин.

Задача е обживяване на запустелия район с над 30 % изоставени търговски площи, създаване на условия за развитие на креативни индустрии, създаване на значими културни събития за града.

Проектът е абсолютно нов като тема, структура, характер, методология за локалната среда. Той поставя непоставяни въпроси и ги решава по неинституционален нов начин. Иновативно е съчетанието на креативни и изследователски принципи, които придават широко първично знание и популярност. Така проектът влиза в актуалната тенденция за достъпно знание и култура.



РЕЦИПИЕНТИ

Основен медиум на ПР и комуникация на проекта e създаването на мрежа от интернационални специализирани и обществени медийни партньорства в началото му. Те ще имат цел да държат в течение на една година аудиториите на медиите за резултатите от проекта КАПАНА – МЕЖДУ БЕРЛИН И ИСТАНБУЛ и за произтичащите провокирани от него събития.

Другата комуникация е тази на съдържанието. Планира се създаването на партньорства със специализирани събития – фестивали за изкуство, форуми за урбанизъм и архитектура, които се провеждат по време на проекта КАПАНА – МЕЖДУ БЕРЛИН И ИСТАНБУЛ или след него, да включат събития и изследвания на проекта в програмите си.

Комуникационна стратегия е създаването и разпространението на “Карта на Капана” с отбелязани локациите на проекта.

ПР стратегията включва публична рекламна кампания на заключителния Уикенд Капана Фест.




ЗА КАПАНА

Името

Наименованието Капан се среща в източници още от XV век. До средата на XXвек  с това име се наричат само отделни площади – Капан (Малкия площад), Ункапан (площада за продажба на брашно) и Буюккапан (Големия площад). Днес с това название се обозначава целият квартал зад Централни хали.

Най-широко разпространеното обяснение за произхода на това име е свързано с улиците на квартала. Те са тесни и къси, пресичат се хаотично, без прави ъгли и без прецизни граници. В тях всеки може да се изгуби като в клопка и да открие нови места, търсейки това, за което е тръгнал.

В разцвета на българските занаяти и търговия името на Капана се е сврзвало и с постоянните изкушения и уловки, предлагани от търговците, за да привлекат минувача. Други пък го свързват с няколкото малки „капанчета” – заведения за хапване и пийване, намиращи се в някогашната чаршия.

История

До началото на XX век Капана изпълнява изцяло търговски функции. Още през 1652год. са изброени 880 дюкяна на пловдивската чаршия. Непосредствено до Главната улица се намирали големите магазини, различни ханища и канцеларии.

Най-внушителна била сградата на Куршумхан. В нея се помещавало управлението на най-влиятелния еснаф – абаджийския. Сдруженията на другите еснафи деляли сградите на Кожухарския хан, Малкия хан (Кичукхан), Платнарския хан (Астарджийския хан), Караулхан, Панаирхан и др.

На юг от Куршумхан се помещавала Златарската (Куюмджийската)  чаршия с бижутерийни магазини, коприно-предачници и магазините за продажба на балсами. Перпендикулярно на северната страна на Куршумхан бил Малкият Безистен,  в който били магазините за платове и сарафските канцеларии на евреите. Североизточно от Малкия Безистен се намирал тъй нареченият Пазар на дървената крепост (Тахтакале), където се редували магазини за печен нахут и колониални стоки, плетачници и магазини за прежда, работилници за печки (собаджийници) и най-вече резбарските и дърводелските работилници. Този пазар завършвал североизточно от Малкия площад (Капан). До Малкия площад бил Големият площад (Буюккапан) със застроените от камък складове за зърнени храни. В близост до Куршумхан се помещавали и книжарниците на  издателите Хр.Г.Данов и на Д. В. Манчов.

Забележителен бил и Големият Безистен – правоъгълна едноетажна сграда с площ 500кв.м. Там търговците прибирали стоката си. Около Безистена били работилниците на различните сдружения: обущари и кондурджии, работилници за конски амуниции, абаджийници, железарски работилници. На изток от Безистена били големите колониални бакалници, а на юг от него се помещавали работилниците за налъми, зеленчуковите магазини, сладкарници.

През втората половина на XIX век по-голяма част от магазините в Капана са притежание на българи. Майсторството им е на световно ниво. През 1867год. много представители на пловдивската чаршия участват със свое производство на IV Световно изложение в Париж.

През Възраждането в Капана кипи активна революционна дейност. Контактите, които търговците създават с други градове и държави спомагат за организирането и развитието на църковно-националните борби. В целия IV Ревоюционен окръг 158 души са занаятчии и 181 са търговци. Като част от плана за вдигане на въстание, на 22 срещу 23 април (ст.ст.) 1876год. братята Димитър и Петко Свещарови подпалват дюкяна си в квартал Капана, но турските власти успяват бързо да ги заловят. Опит да запали своя дюкян прави и Кочо Чистеменски. Леярът Лазар Велеганов, чиито работилници и дюкян се намирали на Абаджиската чаршия успява да излее лъвчетата за калпаците на въстаниците и кръста за знамето. В Стария хамам – най-голямата баня, която се е намирала зад Куршумхан, са били затворени много българи след въстанието през 1976год. Там  се разразила тиф-епидемия, която отнела живота на повечето затворници.

След Освобождението стабилността на търговията и занаятчийството се запазва в Румелийската столица. В печата от този период могат да бъдат открити множество свидетелства за разцвета на квартал Капана – в него се провеждат обучителни курсове, навлизат нови за ежедневието стоки, открива се фабрика. По това време в Куршумхан се помещава Императорската Отоманска банка. Тук са и Областното събрание и канцелариите на Централното управление.

От началото на XXвек обстановката в България се променя значително, но изворите сочат, че в чаршията на Капана старите навици се запазват – денят започва за всички със сутрешното кафе, бакърджийският занаят преуспява, въпреки навлизането на фабрични домакински съдове, отношенията между майстори и чираци се запазват.

През нощта на 13 срещу 14 юни 1906год. избухва голям пожар и изпепелява огромна част от чаршията. За този случай Никола Алваджиев пише в своята „Пловдивска хроника”: ”Изгоряха не само дюкяните, но и едно минало, което няма да се повтори”.

В началото на века индустрията се развива все по-бързо. През 1920год. Големият Безистен е разрушен във връзка с регулационния план. На мястото на Куршумхан се издига голяма търговска сграда (днешните Хали). При прокопаването на тунела почти всички стари къщи и дюкяни на Капана биват съборени.

През 60-те години се предвижда проект за събаряне на отаналите стари сгради в Капана и построяването на тяхно място на голяма и модерна търговска сграда.Този проект не се осъществява.

През 1981год. в рамките на изложбата „За повече красота в жизнената среда. Синтез на архитектурата с пластичните изкуства” група проектанти и архитекти с ръководител арх.Антоанета Топалова представят проект за обновяване на Капана, превръщайки го в мултифункционално място и в същото време запазвайки автентичния силует на комплекса. Те пледират да бъдат запазени старите сгради, а новите строежи да са в стилов синхрон със старите. Обръщат внимание и на урбанистичната декорация като средство за създаване на уют в градска среда. През 1983год. екипът извършва реконструкции на десет обекта в квартала. Освен търговски помещения, сградите служат и за жилищни домове, и за клубове и ресторанти, и за провеждане на културни меропирятия. През 1985год, се извършва преустройство на маазите в Капана.

2009
план-проект