ЖАН-КЛОД ЗА НАЧИНАЕЩИ  (или Power Girls in Public Space)
Групова изложба и дискусия

 

Част от КРИСТО ЗА НАЧИНАЕЩИ на Лъчезар Бояджиев
Програма Sarieva Open Arts 

Мария Налбантова, София Грънчарова, Искра Благоева, Наталия Тодорова – Ленц, Аксиния Пейчева, Боряна Росса, Селма Селман, Калина Димитрова, Десислава Терзиева, Мариела Гемишева, Ина Валентинова, Шейла Камерич, Ана Първачки
Куратор: Лъчезар Бояджиев

9 септември – 9 октомври 2022
Откриване: 9 септември 2022, 17:00 – 20:00  
artnewscafe, Пловдив

 

„Кристо за начинаещи“ на Лъчезар Бояджиев е проект за личното и споделеното във физическото пространство и въображението. Той  работи с обществената среда и в това се включва градска, медийна, виртуална среда. Лъчезар Бояджиев ги активира с творби, визии, изложби, акции, лекции, като въвлича съучастието на граждани и колеги. Лъчезар Бояджиев е признат експерт по творчеството, практиките и методите на Кристо и Жан-Клод, но за първи път разработва проект като художник, а не като критик, теоретик, лектор и историк на изкуството. „Кристо за начинаещи“ е пилотен проект на Галерия Sarieva и фондация „Отворени изкуства“ в програмата Sarieva Open Arts.

 

Писмо от Лъчезар Бояджиев до участничките в изложбата:

Здравей!

С това писмо те моля за участие във втората, по-важна част на проекта, започнал с „Кристо за начинаещи“ (Christo for Beginners) в Sarieva/Gallery, Пловдив! Може би този проект се е мяркал пред очите ти в социалните мрежи. Виж тук: https://gallery.sarieva.org/christo-for-beginners/ 

Идеята е следната – „могъщи момичета“, или “power girls” в „публичността“, в обществената зона или в “public space” (и в рамките на този разговор, който все тлее без да започва), са онези „момичета“, които правят обществено видими неща, заемат обществено влиятелни позиции и СА фактор в живота на обществото, без да се съобразяват с каквото и да било, без да чакат позволение или одобрение, без да търсят имидж, но постигайки такъв с работата и живота/любовта си и т.н. Те не са активисти, но работят за каузата с/в живота си. Тези момичета СА в публичността; те ГЛЕДАТ върху обществената зона/среда, и не се определят като „гледани“ (ако развием, мислите на Джон Бърджър, през Симон де Бовоар, и онзи, ...как беше – мъжът ѝ! Виж повече за този дебат тук: http://quarterly.politicsslashletters.org/ways-seeing-everything/)

В първата част на проекта говорихме за възможността и местата в Пловдив, където би следвало да се издигне, по мой проект, 12-15 метров конен паметник на Кристо! (...майтап бе, но не съвсем) И с това да започне пост-мортем разговор за влиянието на тяхната (Christo and Jeanne-Claude) работа върху дебата за изкуство в общественото пространство. Дебатът продължава с отсъствието на паметници на жени – видни или не-съвсем-видни в градове и паланки, и въобще – разговор за образа и видимостта на жената в публичното пространство! 

Около 2003-2006 г., в рамките на проекта Визуален семинар, обсъждахме, че тогава образът на жената в публичното пространство е не само рекламен и консумативен, но и „образ на публична жена“ (Вж: https://ica-sofia.org/bg/arhiv/visual-seminar/item/70-interface-sofia PDF file. Мой текст на бълг. и анг. стр. 128-159) В разгара на вулгарната реклама по билбордовете из страната (Водка „Flirt”, Мастика „Пещера“ и т.н.) това беше брутално видимо. Днес вече не е така, но „могъщото момиче“ е все така обект и на коментари, и на злепоставяне, и на обругаване, и на унижение, и не само „могъщото“, ами едва ли не всяко, което се самоовласти и придобие видимост/глас в общественото пространство. Говорим за образи на български/небългарски жени, които СА в сферата на културата, а не само в политиката... 

Тук е и връзката с Jeanne-Claude (или „Жан-Клод ван Дам“, както я наричаха близките й :) – през Жана д’Арк, разбира се… Но много повече през мита/образа на Богинята-майка, през богинята Ищар от Месопотамия, през статуята на Свободата в Русе (дело на италианския скулптор Арналдо Дзоки, който е направил и конния паметник на Александър II в София, и други скулптурни комплекси в България). 

Начинаещи или не, този разговор нас чака... НЯМА смисъл да питаме: „А къде е нашата Владимира Димитрова-МайсторИцата; къде е нашата Ивана Милева; къде е нашата Илийца Бешкова; СветлИна Русева или дори Неда Солакова?“, че да й изправим паметник. Има смисъл да сложим точка на фаворизирането на мъжа, художник или не, както в обществената зона така и в историята на изкуството, и въобще.

Това е една мини-изложба с блитц-подготовка, която цели да даде kick start един важен дебат. Мечтая за Вашата бърза реакция, без много да му мислите – с файлове за печат и/или проиграване в пространството като звук и видео – реално или виртуално! Моля се това да са картинки, текстове, обекти, звукови или видео файлове, или кадри от тях! Това може да са стари и нови работи, детайли от работи, кадри от видеа или снимки на пърформанси, стари/нови мисли, слова, образи, и така...  

За нас („кураторът“ ЛБ и екипа на „Отворени изкуства“ / галерия „Сариева“-Пловдив, в рамките на чийто проект е тази инициатива) е важно Вашето участие и име! А ние – аз и artnewscafe, физическият домакин на този „дебатичен“ start up в Пловдив, ще ги разпечатаме/приготвим като за пред хора и ще ги демонстрираме, обговорим и промотираме по най-артистично/дискурсивен начин! „Дебатичното“ мероприятие ще има он-лайн видимост и продължение с надеждата да стане платформа за огласяване, оповестяване, овластяване, обживяване и т.н. в обществената зона на една „въз-гледна“ позиция, която гласи: „Аз съм тук; аз живея, работя и моделирам социума и по този начин „АЗ СЪМ“. И това „АЗ СЪМ“ не подлежи нито на легитимация, нито на извинение, нито на обяснение! То не подлежи на каквито и да било преговори или договаряния. То просто „Е“!

 

ЛБ, Август 2022

София, кв. Крива река

-

Проектът се реализира с финансовото съдействие на „Едногодишен грант 2021 г.“ на Национален фонд „Култура“.