Присъствие на отсъствието
Артистичен проект в публично пространство на Лъчезар Бояджиев

Част от КРИСТО ЗА НАЧИНАЕЩИ на Лъчезар Бояджиев
Програма Sarieva Open Arts 

11 септември, 2022, 20:30
Пловдив, Площад „Централен“, на 20 метра пред паметника на Гюро Михайлов

„Кристо за начинаещи“ на Лъчезар Бояджиев е проект за личното и споделеното във физическото пространство и въображението. Той  работи с обществената среда и в това се включва градска, медийна, виртуална среда. Лъчезар Бояджиев ги активира с творби, визии, изложби, акции, лекции, като въвлича съучастието на граждани и колеги. Лъчезар Бояджиев е признат експерт по творчеството, практиките и методите на Кристо и Жан-Клод, но за първи път разработва проект като художник, а не като критик, теоретик, лектор и историк на изкуството. „Кристо за начинаещи“ е пилотен проект на Галерия Sarieva и фондация „Отворени изкуства“ в програмата Sarieva Open Arts.

Присъствие на отсъствието е метафора, която Кристо и Жан-Клод използват често, но без да обясняват в детайли. Метафората има дълбоки практически и теоретични измерения, когато я четем на фона на тяхното творчество. Особено при проекта „Портите“ (1979-2005) за Централния парк в Ню Йорк, САЩ.  

Присъствие на отсъствието обяснява цикъла на „появяване/изчезване“ на проекта, на Творбата – реализацията на място на утопичната идея. Появяването на идеята стои в началото, почти като раждането на дете (Жан-Клод често идентифицира проектите с „деца“, чието отглеждане ще струва точно толкова, колкото се налага). Изчезването на реализираната утопия (във формата на супер популярни, красиви, трудни за направа, скъпоструващи, и магични творби в общественото пространство) стои в края на цикъла. А цикълът има разни аспекти – от визуални и екологически, до материални, естетически, инженерни, човешки и т.н.  

Накрая, онова което остава е споменът за събитието, както и детайлната документация за един продължителен и изпълнен със страсти процес на рисуване/проектиране към бъдещето, на преговори, на опити и грешки, на посветеност и безкрайна вяра в изкуството. Творбата не е с нас, но споменът за нейното временно съществуване/живот остава.  

Това е присъствието на нещо, което отсъства. 

А не е ли така и с живота, и с живеещите, които отпърво присъстват тук физически, а после отсъстват, винаги останали в спомените на близките си? Какво всъщност ни остава освен споменът за човека (жена или мъж, герой или героиня) и някаква торба със „сувенири“? И не е ли това всичко, от което се нуждаем за да почитаме и опазваме миналото – нещо като сянка, а не обект? Сянка, която принадлежи на всички. Един обект, паметник или музей като институция на паметта, може да бъде присвоен, приватизиран и инструментализиран за цели/каузи не винаги „в час“ с миналото.  

Не е ли всъщност намекът, една сянка, или само споменът всичко онова, от което се нуждаем? Екологията на историята винаги печели от множеството интерпретации/локации/преразкази за сянката и спомена. 

С други думи – от Присъствие на отсъствието...

Бел.: След 9/11 (11 септември 2001г.) и атаката на Близнаците, Световния търговски център в Ню Йорк, светът се промени и прие много опасна форма. В нея живеем и до днес. Скоро след 9/11 кмет на Ню Йорк става Майкъл Блумбърг, бизнесмен и колекционер-приятел на Кристо и Жан-Клод. Едно от първите неща, които прави като кмет е да рестартира процеса по реализация на на проекта „Портите“ за Централния парк в Ню Йорк. Намерението му е да внуши нови хоризонти пред града; да „пре-хвърли“ една ужасяваща сянка без да принизява смисъла ѝ.   

Но предявява логистични изисквания към артистите – никакви градски пари няма да се ползват, но пък парите от продажбата на всички сувенири (за първи път артистите се съгласяват да произведат и продават фланелки, картички, брошурки и др.) ще отидат в полза на т.нар. Central Park Conservancy (организацията, отговорна за поддръжката на парка); ще направят проекта през зимата, а не през лятото (брилянтно решение, което променя цвета на портите от злато в шафран); никакви намеси в алеите на парка (което променя пропорциите на „портите“, основите им...) и т.н.  

Кристо и Жан-Клод адаптират проекта и така „сянката“ на „Портите“ се разпростира над Ню Йорк и до ден днешен като един вид „паметник в действие“, което е тъкмо онова, към което се стремим и ние в този проект.  

- Лъчезар Бояджиев

-

Проектът се реализира с финансовото съдействие на „Едногодишен грант 2021 г.“ на Национален фонд „Култура“.