Кураторска програма на Фондация „Отворени Изкуства“

Изложба ОБЩО МЯСТО / Нощ на музеите и галериите – Пловдив  2019

куратор: Владия Михайлова

участват: Дор Гез, Нилбар Гюреш, Зуза Голинска, Даниела Костова, Селма Селман, Калин Серапионов, Катержина Шеда, Камен Стоянов, Саори Хала, Вера Хаджийска, Антон Цанев

Тази година основната кураторска програма на Нощ на музеите и галериите – Пловдив  2019, подготвена от Владия Михайлова, бе фокусирана върху Стария Град и се опита да покаже един друг възможен образ и атмосфера на мястото. Включените в нея проекти се представиха от Източната порта до Данчовата къща, Синята Къща и Къща Стамболян, приканвайки зрителят да влезе сякаш през „задния” вход, слабо познат на туристите и дори на гостите на града. Макар и не много голямо това пространство е заредено с история от древността, до възрожденска и модерна България. Без да търсят непременно директна връзка с миналото различните проекти и произведеня, показани в програмата, поставиха през погледа на съвременността проблеми и теми, които са част от паметта на самото място: за общностите, за другите (чуждите), за практиките, които свързват хората, за свободата на избор и т.н. Какво значи общността за нас днес? Как се променя днес тя, кои са старите и кои новите общности, какъв е смисълът от тях; какви са и възможностите, които общността дава на индивидуалния човек да постигне (свободно) своето място и себеопределяне сред другите. Една част от работите в изложбата се занимават с политиките на паметта и идентичността, други – с провалените проекти за универсални ценности, трети се фокусират върху индивида, неговите права на избор и взаимоотношенията му с другите, или пък се занимават с изследване на различни културни пластове във времето и как те формират определена цялост, която понякога безвъпросно приемаме за очевидна.

Данчова къща:

По ироничен начин Калин Серапионов, с In Addition, 2008, показва клишетата, в които са се превърнали всеобщите послания и надежди за мир, индивидуално щастие, богатство и добър живот. Даниела Костова представя The Higher Ground, 2018, с която създава странна метафора за девалвацията на ценностите и семейството, както и за залеза на Америкакато световна сила, носител на бъдеще и на универсални послания засвобода, равенство и демокрация.

 

Нилбар Гюреш с творбите си Elsewhere’s Palm Trees, 2012-2018 / Идентичност, 2013 / Бягство, 2011-2018 и Селма Селман с Viva La Vida, 2016 обръщат внимание върху правото на самоопределяне на индивида, желанието му да се „излюпи” от пашкула на семейството и рода или пък буквално да се откупи, основавайки свой собствен свят и правила. Силната женственост е основа за изграждане на нови пространства, за емпатия и полагане на начала. В работите на двете художнички тя е политически жест и послание.

В поетичната и искрена история на Самира пък във видеотворбата Сабир, 2011 на Дор Гез, разказана донякъде на арабски, донякъде на иврит, проникват„големите” събития на войната, напускането на християнските семейства и разпадането на уюта на дома и общността.

Катержина Шеда* успява да даде друга възможност на мисленето заобщност, такава, която събира хората, помагайки им да преодолеят отчуждението, да се срещнат и се видят едни други. Работата й От кол и от въже, 2007 за квартала „Лишен” в чешкия град Бърно показва как художникът може да бъде медиатор на обществени процеси, които сплотяват хората и ги провокират да общуват едни с други. Авторката участва и с още едно произведение под заглавието Ела със себе си, специално създадено за Пловдив и Нощтa на музеите и галериите – Пловдив  2019, в което работи със семейни фотографии на различни пловдивски семейства. Независимо от социалния им статус и особености, те са показани равнопоставено, като средата им на живот става част от самата изложба.

 

Своеобразен отговор на въпроса как можем да си представим„общото място” дават скулптурите Нови инструменти, 2019 на Зуза Голинска*, които представляват абстрактни „изследвания” на съвременното публично (общо) пространствона градовете, видяно от погледа на птица или дрон. В тях присъства идеята за заедност чрез форми, които едновременно се балансират, но остават разделени една от друга.

В двора на Данчова къща документално-есеистичният филм НЕ-ВИДИМО на Камен Стоянов показа не само един необикновен поглед върху града, но също така и постави въпроса за това какво може да възникне иззад видимото и познатото.

Синята къща:

С творбата Конят няма притеснения японската артистка Саори Хала** безмълвно задава въпроса как вменяването на роли и зависимостта ни приковават на място в един свят, обусловен от силата, класата и принудата. Конете са използвани от древни времена като символ на сила и труд в човешкото общество. Дори и в България, която е под османско робство, съществува закон, забраняващ изграждането на църкви, по-високи от нивото на погледа на човек, яхнал кон. Социалните функции, изпълнявани от конете в миналото, сега са заменени от технологиите, но въпреки това конни статуи и картини от цял свят остават символи на могъществото на едновремешните герои. Въпреки че ние никога не знаем какво гледа самият кон с великолепните си красиви очи. Не само този идол е останал на този свят. Ние все още не можем да избягаме от това да откриваме мястото за нашата собствена идентичност и същевременно да мислим за социалната структура, свързана с него.

Къща Стамболян:

Вера Хаджийска се обръща към частично забулени събития от българската история с проектът С имена на цветя и изследва насилствената смяна на имената на българските мюсюлмани (от арабски/турски имена към славянски/български) в България през периода 1912 – 1989 г. в историческия контекст на османското владичество (1396-1878), следосвобожденска България, Балканските войни (1912-1913) и „Възродителния процес“(1984-1989). Тези събития са разгледани от семейна и лична гледна точка, изследвайки спомени на хора, пряко засегнати от преименуването, и техни наследници. Авторката се интересува как тези исторически събития са засегнали културната, религиозната и националната идентичност на мюсюлманските общности в България и тяхната колективна памет.

 

Източна порта:

Скулпторът Антон Цанев, създава специално за мястото и Нощ на музеите и галериите – Пловдив  2019 Порта – скулптура, временна намеса в градската среда, която изследва портите като място на личностна и социална трансформация. Място на срещи и раздели. Източната порта на края на Стария град на Пловдив е построена през II в. по времето на император Адриан и е представлявала своеобразен филтър на града, изграден от огромен троен портал, съчетан с болница. Днес мястото е запазило този дух на граница и среща между различни светове. Инсталацията формира портал от три колони, имитиращи знакови елементи при конструкцията на порти – Ключов камък, Лястовича опашка и Цигански пирон.

*Проектите на Катержина Шеда и Зуза Голинска се осъществиха с подкрепата на Полския културен институт и Посолството на Чехия в България, Почетния консул на Чехия в Пловдив и Чешкия културен институт.

**Проектът на Саори Хала бе подкрепен от EU Japan Fest

Снимки: Лина Кривошиева, Ванеса Попова, Милена Ангас